Вие търсите информация за Дедуктивния Метод на Шерлок Холмс – нали приятелю?
И затова попаднахте тук. А лесно ли беше да го откриете?
- НЕ, нали? Отбележете този факт. После пак ще се върнем на него.
Методът на Шерлок Холмс не е дедуктивен, а е – индуктивен!
Конан Дойл е авторът на книгата, но той е направил грешка и неправилно е назовал методът на Шерлок Холмс „дедуктивен”. Той всъщност е
индуктивен метод на Шерлок Холмс.
Става дума за метода – при който изследваме, изхождайки от частното и вървим към общото. То ест – то е нещо като пъзел - когато изхождаме от множество частни проверени, доказани, несъмнени факти предмети и събития, а те от своя страна сами по себе си в своето съзвучие изграждат/извеждат към една обща картина, която ги обхваща всичките, а те по отделно я съставят. Тук грешка не може да има:
- Картината
а) или ще излезе и ще се състави от множеството частни предмети явления и факти и ще бъде една единственна – и това ще е истината
б) или няма да излезе, няма да се състави - и тогава ще ни липсват звена – факти, предмети, несъмненно случили се събития и, едва когато ги намерим, те ще запълнят празнините и картината ще стане една, цялостна!
Ето това е моментът, в който Шерлок Холмс напуска кабинета си, слага си мустаци, маскира се на просяк, на жена, на какъв ли не, посещава най-странни непредсказуеми места и извършва там най-различни странни действия - без въобще да се съобразява с хорското мнение (не си казва "ама какво ще кажат хората като ме видят така?" - няма такива съобразявания) - и това всичкото защото търси липсващите частни звена/елементи от общата картина/пъзел. Няма никакви предположения, няма строене на версии - има само търсене на неподкупни истинни факти - те са, които съставят цялостната картина. Тази "самостоятелно сглобила се" от фактите цялостна картина - това е Истината.
Това е индуктивният метод на Шерлок Холмс.
Но не мислете, че само с това, което прочетохте до тук, нещата се изчерпват. НЕ!
Да, действително, познавачите на теорията, когато се заемат с описание на метода, спират до тук.
Обаче, когато решиш - тази къса словесна формулировка
да я приложиш на практика –
ти като правило отначало търпиш неуспех!
После се убеждаваш, че е нужно да се приложат още ред правила и принципи, за да се получи чисто изследване и да се стигне до успех, който
да не подлежи на съмнение.
Има едни теоретици на сафарито, които се надпреварват да пишат многоумни неща за лов на слонове, но които Майн Рид ги критикува, че „са ходили на лов за слонове само в своите кабинети”.
А аз си позволих да говоря за практика, защото моята наистина е богата:
- С този метод
(основно с него а не само с него)
в моята младост, то ест – преди повече от четвърт век, аз от състояние на безбожие - стигнах до
Светото Православие.
И книгата „Апология на Светото Православие” (около 900 стр. – неотпечатана по финансови причини) е словесният израз на този път – извървян с акуратно и дисциплинирано спазване на правилата за чистото и честно изследване.
И затова попаднахте тук. А лесно ли беше да го откриете?
- НЕ, нали? Отбележете този факт. После пак ще се върнем на него.
Методът на Шерлок Холмс не е дедуктивен, а е – индуктивен!
Конан Дойл е авторът на книгата, но той е направил грешка и неправилно е назовал методът на Шерлок Холмс „дедуктивен”. Той всъщност е
индуктивен метод на Шерлок Холмс.
Става дума за метода – при който изследваме, изхождайки от частното и вървим към общото. То ест – то е нещо като пъзел - когато изхождаме от множество частни проверени, доказани, несъмнени факти предмети и събития, а те от своя страна сами по себе си в своето съзвучие изграждат/извеждат към една обща картина, която ги обхваща всичките, а те по отделно я съставят. Тук грешка не може да има:
- Картината
а) или ще излезе и ще се състави от множеството частни предмети явления и факти и ще бъде една единственна – и това ще е истината
б) или няма да излезе, няма да се състави - и тогава ще ни липсват звена – факти, предмети, несъмненно случили се събития и, едва когато ги намерим, те ще запълнят празнините и картината ще стане една, цялостна!
Ето това е моментът, в който Шерлок Холмс напуска кабинета си, слага си мустаци, маскира се на просяк, на жена, на какъв ли не, посещава най-странни непредсказуеми места и извършва там най-различни странни действия - без въобще да се съобразява с хорското мнение (не си казва "ама какво ще кажат хората като ме видят така?" - няма такива съобразявания) - и това всичкото защото търси липсващите частни звена/елементи от общата картина/пъзел. Няма никакви предположения, няма строене на версии - има само търсене на неподкупни истинни факти - те са, които съставят цялостната картина. Тази "самостоятелно сглобила се" от фактите цялостна картина - това е Истината.
Това е индуктивният метод на Шерлок Холмс.
Но не мислете, че само с това, което прочетохте до тук, нещата се изчерпват. НЕ!
Да, действително, познавачите на теорията, когато се заемат с описание на метода, спират до тук.
Обаче, когато решиш - тази къса словесна формулировка
да я приложиш на практика –
ти като правило отначало търпиш неуспех!
После се убеждаваш, че е нужно да се приложат още ред правила и принципи, за да се получи чисто изследване и да се стигне до успех, който
да не подлежи на съмнение.
Има едни теоретици на сафарито, които се надпреварват да пишат многоумни неща за лов на слонове, но които Майн Рид ги критикува, че „са ходили на лов за слонове само в своите кабинети”.
А аз си позволих да говоря за практика, защото моята наистина е богата:
- С този метод
(основно с него а не само с него)
в моята младост, то ест – преди повече от четвърт век, аз от състояние на безбожие - стигнах до
Светото Православие.
И книгата „Апология на Светото Православие” (около 900 стр. – неотпечатана по финансови причини) е словесният израз на този път – извървян с акуратно и дисциплинирано спазване на правилата за чистото и честно изследване.
- С този метод основно стигнах и до изводите ми в областта на Холистичната Медицина и успешното лечение на рак. И тези изводи, тяхната правилност, се подтвърдиха от богатата практика на многото окончателно излекувани хора, които сега са живи а иначе щяха да бъдат мъртавци.
А пред тези факти и практика
- всякакви думи са безсловесни
и всяка уста – безмълвна.
Така че аз имам пълното право да говоря, защото не съм като онези теоретици на сафарито, а при мен има както познаване на теория, така също съм добре трениран в прилагането на този удивителен метод на практика!
Който вижда в тези мои думи самохвалство – моля великодушно да ме извини, но той е неправ да ме подозира в това. Аз просто трябва някак да кажа истината също и по този въпрос.
Избрах да я кажа така – просто.
В изследването КАК да постигнем, КАК е истинното и правилното, съм вървял от частното към общото, като съм следвал желязната и неумолима логика на нещата, а тя от своя страна ме е извела към тези изводи и умозаключения, които – доказано от самата практика и от неоспоримите РЕЗУЛТАТИ – се оказват несъмнено верни! Но аз не съм предполагал че желязната логика ще ме изведе именно до тук и, че именно този ще се окаже логичният завършек на моя път от частното към Общото
- както в едната, така и в другата от посочените сфери.
При този метод не трябва да се строят предположения, догадки, никакви версии и др. Те пречат да изследваме свободно непредубедено и най-вече – дисциплинирано – и представляват прегрешение спрямо правилата за чисто и честно изследване. Предположението не е нещо честно, нито допустимо, а е отстъпление от метода – и който го допуска, той явно или тайно от самия себе си порочно възпитава своя ум в склонност към компромиси и нагаждания.
Първото условие, което трябва да приеме търсачът на Истината, когато тръгва да Я търси, това е:
- Да признае честно, че той Я НЯМА!
- Иначе какъв смисъл има да тръгваш да търсиш нещо, което имаш,
или си мислиш, че го имаш?...
Конкретни принципи.
Всеки е чел Конан Дойл, Шерлок Холмс, докато е бил юноша. Защо тогава е толкова трудно да намерите в интернет точна информация за неговия метод – независимо дали са разбрали че той е всъщност индуктивен - или пък - просто по традиция ще го наричат „дедуктивен”?
Истината е, че
- на теория всеки студент още от първи курс във Философския Факултет може лесно да опише с думи какво е индукция и индуктивен метод и какво е дедукция и дедуктивен метод.
- но в действителност са твърде много пороците, които препятстват прилагането на индуктивния метод на практика. И тези пороци се увеличават и растат успоредно с ръста на опорочаването на човечеството като цялост.
С други думи: с течение на времето, с развитие на човечеството, това развитие не е към добро а към зло – и по тази причина Истината става все по-малко привлекателна за човеците. А съответно – и методите, чрез които тя лесно може да бъде открита, стават нежелани и често пъти - даже ненавистни.
Все по-привлекателна става
удобната лъжа
– както за измамниците,
– така и за измамваните!
Второто е парадоксално, но е факт!
Ето тук още
някои от пороците които пречат
- въобще на търсенето на Истината и
- конкретно - да се приложи този метод:
- Все повече стават хората, които вместо да търсят и откриват истината, предпочитат – само да покажат че могат да я открият - искат просто да блеснат, да се представят като „много умни”...
А Истината – „а, остави я Нея!” - казват... За тях също е по-привлекателна
удобната лъжа
- изгода – удобните „истинички” и полу-истинички
- егоизъм, себелюбие, стремеж не да открие Истината, а - да покаже себе си,
- ленивост,
- непостоянство,
- недисциплинираност,
- подлост,
- страх. Страхливост: „Какво ли ще ми направят, ако открия истината и я кажа?”
- страх. Страхливост: „Какво ли ще правя аз ако открия Истината? Няма ли тя да ме накара да се откажа от моите заблуждения? - от моите любими заблуждения няма ли Истината, открита от мен, да ме накара да се откажа??? За какво ми е тогава тази Истина? Какво да Я правя, ако ... Я открия?”
Ако вие искате да се научите да прилагате този метод, но сте подвластен на някой или повече от тези пороци, вие няма да откриете Истината. Няма да успеете! Тя ще остане тайна за вас.
Защо?
Просто защото
Истина и Морал
вървят заедно!
Просто защото
- компромиси със съвестта, "замазването" на съвестта с полу-истини, не приближават а - отдалечават от Истината
Просто защото
- "половин истина" - това е цяла лъжа!
Ако човек изследва и иска неговото изследване да бъде сериозно, така както Господ съветва в Свещенното Писание, той трябва да бъде безкомпромисен към всякакви изгоди и „удобни” „полуистинички”, които винаги застават на пътя на всеки изследовател.
Той трябва да ги отхвърля безпощадно и с търпение да изследва – докато несъмнено постигне Истината, независима от ничий човешки разум.
- Страх. Робуване на идола „обществено мнение”. Тази слабост особено силно пречи – и тя е направо враг на Истината!
Истинният изследовател не трябва да робува на мнения – свои или на обществото! Ако ще и цялото общество да твърди „това е бяло а онова - черно” той не трябва да робува на това обществено мнение, ако е несъмнено уверен, че то е порочно, или - докато не се убеди лично кое е истинното!
До тогава той не трябва да се съобразява с „ама какво казва общественото мнение” по един или друг въпрос.
Истинният изследовател – този който е влюбен в Истината – никога не плаща „данък обществено мнение”! Никога не се кланя на този идол!
Обществото и неговото мнение не може да бъде критерий нито за Истина, нито за честност и морал! Неморални са изказвания от типа на „това е обществено мнение, разбиране, което се е установило в течение на векове!”
Това, което току-що ви казах, ви звучи скандално – нали? И все пак трябва да имаме смелостта да го кажем и да го утвърждаваме и на дело!
- Примери?
- Колкото искате – има ги в цялата история на човечеството:
- Например - обществото по времето на Ной. Това общество стига до там, че обявява Ной за луд! И все пак обществото е неправо и то заплаща за тази неправота със своята погибел. А Ной е прав и побеждава – и той самият и спасява и своето семейство!
- Или друг пример: Обществото на Содом и Гомор – и праведният Лот, който е измъчвал душата си в обкръжението на това общество. Резултат? – Погибелта на цялото това общество под ужасяващия гняв Божий – а оцелява само Лот и семейството му. И то – не всички, защото на жена му й домиляло за това общество – въпреки строгото предупреждение, изпратено от Бога! Дали тя е била домашният предател и съюзник с мнението на обществото, който – докато Лот е измъчвал душата си, го е укорявала „Ама какво ще кажат хората за това? Ама какво ще кажат хората за онова?” – по този въпрос до нас не са стигнали сведения – и ние не знаем.
- Или трети пример: Обществото на Ниневитяни – и изпратения от Бога при тях Пророк Иона. Това е позитивен пример: Потъналите в порок Ниневитяни, като научават че ги очаква страшният гняв Божий, се покайват за своята порочност и неправота. Удивително!
– едно цяло общество се покайва.
– пред един човек се покайват – като признават в негово лице пратеник на Всевишния и това че неговото изобличение е право, а те са неправите
– горко се покайват и така избягват заслуженото наказание и страшния гняв на Всевишния! Бог ги пощадява!
Тук нещо за разтуха: Когато баща ми, (славен Полковник, а по стандарт NATO – Бригаден Генерал) Царство му Небесно, виждаше че въобще не проявявам уважение към идола обществено мнение, (а аз това неуважение го проявявах всеки път, когато мнението беше неверно или нечестно), а той, дисциплиниран военен, винаги сърдито възкликваше „Ама защо ти все вървиш против течението?”
А пък аз всеки път му отговарях: „Ама не, бе татко! Течението е това, което върви против мен!” – и тогава той вече въобще махваше с ръка и се отказваше от всякакъв по-нататъшен разговор. В крайна сметка, обаче, и той премина на моя страна и стана Православен. Убедено Православен! Слава Богу!
В цялата тази студия говоря строго логически за индуктивния метод. Давам и примери, които да илюстрират принципите.
Но тук има и друга страна:
не трябва да се бъркат
а) Мъжество, смелост, твърдост в устояване на Истината и морала – със
б) Самоуправство, с тъп магарешки инат и твърдоглавщина, способна сляпо да отрича даже и очевидни факти, а какво да говорим за индуктивен метод и за изследвания въобще!
Това са две различни и даже – противоположни неща. Затова не мога да не отбележа и тази другата страна – защото реално се опасявам, че особено последната тема за общественото мнение може да бъде извратено изтълкувана и да послужи като повод за съблазън – главно в две посоки:
а) Крайност „в ляво”: да даде илюзия за правота на поклонниците на идола „обществено мнение” – или пък
б) Крайност „в дясно”: да даде илюзия за правота на някои тъпанари, в които няма никаква логика а има само споменатата твърдоглавщина – и те да си въобразят че са Ной, Лот, или Пророк Иона и да кажат злорадо: „Ето, видяхте ли, обществото не е право – аз съм прав!”
Има такива случаи - мога да изброя цял списък имена и те знаят това – при които има не логика, а
- илюзия за логика, съчетана със
- споменатата тъпота и твърдоглавщина.
Мъжеството, смелостта, дисциплинираността и всички достоинства, които са необходими за успешното прилагане на този метод, нямат нищо общо със самовлюбеността и твърдоглавщината, а тъкмо напротив: включват и достойнството себеотрицание.
А това означава:
а) Както казахме в началото, истинният изследовател трябва да започне своето изследване с цел търсене на Истината
- с честното признание, че той Я НЯМА!
Това е първото условие, което трябва да приеме търсачът на Истината, когато тръгва да Я търси!
б) Така е и с въпроса за личната правота: той трябва да признае своето НЕЗНАНИЕ! – че той не знае кое е правото и затова той на второ място (след подточка а)) отхвърля и всякакви илюзии за лична правота – и едва след това той да започне своето изследване.
Прииска ли ви се вече да захвърлите четенето?
Ами добре, захвърлете го - щом вие така искате - но поне отбележете преди това, че по този начин вие само
- "половин истина" - това е цяла лъжа!
Ако човек изследва и иска неговото изследване да бъде сериозно, така както Господ съветва в Свещенното Писание, той трябва да бъде безкомпромисен към всякакви изгоди и „удобни” „полуистинички”, които винаги застават на пътя на всеки изследовател.
Той трябва да ги отхвърля безпощадно и с търпение да изследва – докато несъмнено постигне Истината, независима от ничий човешки разум.
- Страх. Робуване на идола „обществено мнение”. Тази слабост особено силно пречи – и тя е направо враг на Истината!
Истинният изследовател не трябва да робува на мнения – свои или на обществото! Ако ще и цялото общество да твърди „това е бяло а онова - черно” той не трябва да робува на това обществено мнение, ако е несъмнено уверен, че то е порочно, или - докато не се убеди лично кое е истинното!
До тогава той не трябва да се съобразява с „ама какво казва общественото мнение” по един или друг въпрос.
Истинният изследовател – този който е влюбен в Истината – никога не плаща „данък обществено мнение”! Никога не се кланя на този идол!
Обществото и неговото мнение не може да бъде критерий нито за Истина, нито за честност и морал! Неморални са изказвания от типа на „това е обществено мнение, разбиране, което се е установило в течение на векове!”
Това, което току-що ви казах, ви звучи скандално – нали? И все пак трябва да имаме смелостта да го кажем и да го утвърждаваме и на дело!
- Примери?
- Колкото искате – има ги в цялата история на човечеството:
- Например - обществото по времето на Ной. Това общество стига до там, че обявява Ной за луд! И все пак обществото е неправо и то заплаща за тази неправота със своята погибел. А Ной е прав и побеждава – и той самият и спасява и своето семейство!
- Или друг пример: Обществото на Содом и Гомор – и праведният Лот, който е измъчвал душата си в обкръжението на това общество. Резултат? – Погибелта на цялото това общество под ужасяващия гняв Божий – а оцелява само Лот и семейството му. И то – не всички, защото на жена му й домиляло за това общество – въпреки строгото предупреждение, изпратено от Бога! Дали тя е била домашният предател и съюзник с мнението на обществото, който – докато Лот е измъчвал душата си, го е укорявала „Ама какво ще кажат хората за това? Ама какво ще кажат хората за онова?” – по този въпрос до нас не са стигнали сведения – и ние не знаем.
- Или трети пример: Обществото на Ниневитяни – и изпратения от Бога при тях Пророк Иона. Това е позитивен пример: Потъналите в порок Ниневитяни, като научават че ги очаква страшният гняв Божий, се покайват за своята порочност и неправота. Удивително!
– едно цяло общество се покайва.
– пред един човек се покайват – като признават в негово лице пратеник на Всевишния и това че неговото изобличение е право, а те са неправите
– горко се покайват и така избягват заслуженото наказание и страшния гняв на Всевишния! Бог ги пощадява!
Тук нещо за разтуха: Когато баща ми, (славен Полковник, а по стандарт NATO – Бригаден Генерал) Царство му Небесно, виждаше че въобще не проявявам уважение към идола обществено мнение, (а аз това неуважение го проявявах всеки път, когато мнението беше неверно или нечестно), а той, дисциплиниран военен, винаги сърдито възкликваше „Ама защо ти все вървиш против течението?”
А пък аз всеки път му отговарях: „Ама не, бе татко! Течението е това, което върви против мен!” – и тогава той вече въобще махваше с ръка и се отказваше от всякакъв по-нататъшен разговор. В крайна сметка, обаче, и той премина на моя страна и стана Православен. Убедено Православен! Слава Богу!
В цялата тази студия говоря строго логически за индуктивния метод. Давам и примери, които да илюстрират принципите.
Но тук има и друга страна:
не трябва да се бъркат
а) Мъжество, смелост, твърдост в устояване на Истината и морала – със
б) Самоуправство, с тъп магарешки инат и твърдоглавщина, способна сляпо да отрича даже и очевидни факти, а какво да говорим за индуктивен метод и за изследвания въобще!
Това са две различни и даже – противоположни неща. Затова не мога да не отбележа и тази другата страна – защото реално се опасявам, че особено последната тема за общественото мнение може да бъде извратено изтълкувана и да послужи като повод за съблазън – главно в две посоки:
а) Крайност „в ляво”: да даде илюзия за правота на поклонниците на идола „обществено мнение” – или пък
б) Крайност „в дясно”: да даде илюзия за правота на някои тъпанари, в които няма никаква логика а има само споменатата твърдоглавщина – и те да си въобразят че са Ной, Лот, или Пророк Иона и да кажат злорадо: „Ето, видяхте ли, обществото не е право – аз съм прав!”
Има такива случаи - мога да изброя цял списък имена и те знаят това – при които има не логика, а
- илюзия за логика, съчетана със
- споменатата тъпота и твърдоглавщина.
Мъжеството, смелостта, дисциплинираността и всички достоинства, които са необходими за успешното прилагане на този метод, нямат нищо общо със самовлюбеността и твърдоглавщината, а тъкмо напротив: включват и достойнството себеотрицание.
А това означава:
а) Както казахме в началото, истинният изследовател трябва да започне своето изследване с цел търсене на Истината
- с честното признание, че той Я НЯМА!
Това е първото условие, което трябва да приеме търсачът на Истината, когато тръгва да Я търси!
б) Така е и с въпроса за личната правота: той трябва да признае своето НЕЗНАНИЕ! – че той не знае кое е правото и затова той на второ място (след подточка а)) отхвърля и всякакви илюзии за лична правота – и едва след това той да започне своето изследване.
Прииска ли ви се вече да захвърлите четенето?
Ами добре, захвърлете го - щом вие така искате - но поне отбележете преди това, че по този начин вие само
доказвате
верността на предупреждението което ви направих по-горе:
- Ако искате да прилагате този метод, но сте подвластен на някой или повече от пороците които изброихме по-горе, вие няма да откриете Истината. Няма да успеете! Тя ще остане тайна за вас.
Защото
Истина и Морал
вървят заедно!
- Ако искате да прилагате този метод, но сте подвластен на някой или повече от пороците които изброихме по-горе, вие няма да откриете Истината. Няма да успеете! Тя ще остане тайна за вас.
Защото
Истина и Морал
вървят заедно!
За да работите сериозно с индуктивния метод на Шерлок Холмс, се иска да бъдете:
- честен,
- да обичате Истината,
- да бъдете
дисциплиниран,
- да имате постоянство.
- Линията с разклоненията в ляво и в дясно. Да се следва до край – и чак след това се връщаме в началото и подхващаме първото възникнало разклонение – и то става за нас нова линия която трябва да проследим до край без да се отклоняваме в страни.
Какво означава това съкращение?
Често пред вас изниква необходимостта да изследвате не просто едно явление или факт, а – да проследите цяла линия събития факти явления. Щом тръгнете да го правите – почти веднага се появяват разклонение „в ляво” и разклонение „в дясно”. Не се отклонявайте – не ставайте като бърборковците които скачат като врабец от клонче на клонче и никога никъде не стигат! Само отбележете и двете тези разклонения че съществуват – в случай че ви се сторят интересни. И продължавайте да следите неотстъпно започнатата линия по която сте тръгнал. Докато я следите, може да възникне и нова двойка отклонения, и нова и нова…
Постъпвате по същия начин: Ако ги оцените като нужни – само ги отбелязвате, и пак продължавате започнатата линия докато я проследите до край. Едва след като я проследите до край – чак тогава може да се върнете в самото начало – там, където се появиха първите две разклонения, и да подхванете едното от тях. Тогава то на свой ред става за вас нова линия, която трябва да проследите до край. Процедирате по същия начин.
Отново ли ви се прииска да оставите четенето? Този път отбележете, че методът е труден, но довежда до Истината и, който си направи труда да поработи честно – грешка няма да допусне. Този труд е полезен и с това, че ще ви даде от самата практика да познаете колко огромна е разликата между
а) трудолюбивият изследовател, влюбен в Истината и
б) празният бърборко – тъп и надут, който - понакусил от тук, понакусил от там
– бърбори за „наука” надуто и многоважно в кафенето с едничката цел:
да се хареса
(На кого? - На множеството, разбира се = на масата. И на самия себе си)
- изследвайте трудолюбиво - не оставяйте в душата си съмнения или мътни и неясни неща и въпроси – така вие ще възпитавате в себе си вкус към чистота на познанието на несъмнената Истина. Това носи голяма лекота на душата – реалното усещане на пълнота – и непрестанно развива ума.
- да бъдете организиран. Внимателно подбирайте своята информация и организирано я подреждайте – така, че да можете да я ползувате удобно:
тя всичката да ви бъде винаги достъпна лесно.
В противен случай, ако на вас често ви се налага да „копаете” в нея и нищо да не намирате – тогава всичката ваша информация вие уж я имате, но в действителност я нямате. Всичко, всеки отделен обем информация, формално е във вашия архив – вие все „помните и знаете че го имате”. Но то е „някъде ей тук…”, то ест - в действителност то не е ваше – вие в действителност го нямате!
Тук е много важен примерът със следния
класически разговор между Холмс и д-р Уотсън за организираността и подбора на информация
(не цитирам буквално, а импровизирам по памет, то ест – от преди около почти половин век):
Уотсън пита: Ама действително ли, Холмс, вие не знаете че Луната се върти около Земята, а двете заедно – около Слънцето?
Холмс: За пръв път чувам това сега от вас. Нещо повече! Уверявам ви - сега, след като завършим с вас този разговор, аз ще се постарая акуратно да го забравя.
Уотсън (изумен): Но защо?...
Холмс: Ами защото то просто не ми е нужно.
И тук Холмс му разкрива теорията за човешкия ум, като таван (или склад) с рафтове и чекмеджета. И информацията се събира и подрежда там. Ако обаче тя не се подбира, скоро складът (архивът) ще се напълни с непотребен боклук.
Точно по същата причина и аз не обичам да помня! Моят ум е предназначен за мислене! А не за помнене. А за помнене на мен ми служи моят компютър, или обикновен бележник. След като отбележа нужното в него – аз знам къде да го подредя – така, че в нужния момент да получа от него тази информация, която ми е нужна. Нима е по-умно да затормозявам с нея своя ум?...
Ето защо на мен ми звучи много глупаво израз от рода на „Ааа, тоя е страшно умен! Той знаеш ли колко неща помни?”… Умно, според моето разбиране, не е това: да помни, а умно е – когато човек държи ума си свободен и го използува по предназначение: да мисли.
- Особено важно: да бъдете смел! Да не ви плашат никакви препятствия, човешко мнение и др – нека да не ги изреждам. Тази смелост е основната причина, поради която Холмс често върши действия, които за околните изглеждат външно като странни, а понякога - даже като безумие. Но той пет пари не дава за „данък обществено мнение”, а върши това, което е започнал, защото това е пътят, по който той може да придобие информацията която му е нужна за да разкрие този или онзи случай. (изключват се, разбира се, неморални действия!)
- И най-важното – да знаете винаги че:
- За истинния изследовател няма неудобни трудни или тежки задачи! Има само такива, с които той още не се е захванал!
- да имате постоянство.
- Линията с разклоненията в ляво и в дясно. Да се следва до край – и чак след това се връщаме в началото и подхващаме първото възникнало разклонение – и то става за нас нова линия която трябва да проследим до край без да се отклоняваме в страни.
Какво означава това съкращение?
Често пред вас изниква необходимостта да изследвате не просто едно явление или факт, а – да проследите цяла линия събития факти явления. Щом тръгнете да го правите – почти веднага се появяват разклонение „в ляво” и разклонение „в дясно”. Не се отклонявайте – не ставайте като бърборковците които скачат като врабец от клонче на клонче и никога никъде не стигат! Само отбележете и двете тези разклонения че съществуват – в случай че ви се сторят интересни. И продължавайте да следите неотстъпно започнатата линия по която сте тръгнал. Докато я следите, може да възникне и нова двойка отклонения, и нова и нова…
Постъпвате по същия начин: Ако ги оцените като нужни – само ги отбелязвате, и пак продължавате започнатата линия докато я проследите до край. Едва след като я проследите до край – чак тогава може да се върнете в самото начало – там, където се появиха първите две разклонения, и да подхванете едното от тях. Тогава то на свой ред става за вас нова линия, която трябва да проследите до край. Процедирате по същия начин.
Отново ли ви се прииска да оставите четенето? Този път отбележете, че методът е труден, но довежда до Истината и, който си направи труда да поработи честно – грешка няма да допусне. Този труд е полезен и с това, че ще ви даде от самата практика да познаете колко огромна е разликата между
а) трудолюбивият изследовател, влюбен в Истината и
б) празният бърборко – тъп и надут, който - понакусил от тук, понакусил от там
– бърбори за „наука” надуто и многоважно в кафенето с едничката цел:
да се хареса
(На кого? - На множеството, разбира се = на масата. И на самия себе си)
- изследвайте трудолюбиво - не оставяйте в душата си съмнения или мътни и неясни неща и въпроси – така вие ще възпитавате в себе си вкус към чистота на познанието на несъмнената Истина. Това носи голяма лекота на душата – реалното усещане на пълнота – и непрестанно развива ума.
Освен
разклоненията в ляво и в дясно, пред вид това че Истина и Морал вървят заедно,
на вашият път ще се появяват също и
- опитите да бъдете отклонен „в ляво” и „в дясно”.
(Различавайте: РАЗклонение от ОТклонения)
Тези опити за отклонения са всъщност удари „от ляво” и „от дясно”, които целят да ви отклонят „в ляво” или „в дясно” от централния път на Истината.
Това са две обширни сфери от пороци, които изискват дълго описание.
НО!- опитите да бъдете отклонен „в ляво” и „в дясно”.
(Различавайте: РАЗклонение от ОТклонения)
Тези опити за отклонения са всъщност удари „от ляво” и „от дясно”, които целят да ви отклонят „в ляво” или „в дясно” от централния път на Истината.
Това са две обширни сфери от пороци, които изискват дълго описание.
Добре е за
знаете поне какво е общото за тези удари – и така вие ще можете да ги
разпознавате, когато те възникват на вашия път в техните конкретни проявления:
а) Удар „от
дясно”: Има за цел - под вид на правда да ви отклони в лицемерието на
фарисейщината = в мнима праведност,
б) удар „от
ляво”: Има за цел - под вид на добро, да ви отклони от
Истината.
Ето как Господ предпазва воина – търсач на Истината:
- „Пазете се от кваса фарисейски (удар „от дясно”) и садукейски (удар „от ляво”)”
Ето как Господ предпазва воина – търсач на Истината:
- „Пазете се от кваса фарисейски (удар „от дясно”) и садукейски (удар „от ляво”)”
(Лука.12:1,
Мат.16:6)
Когато неотклонно се държите централно в Истината - със самото това вие вече (с Божия помощ) отразявате ударите както „от ляво” така и „от дясно”.
Когато неотклонно се държите централно в Истината - със самото това вие вече (с Божия помощ) отразявате ударите както „от ляво” така и „от дясно”.
- да бъдете организиран. Внимателно подбирайте своята информация и организирано я подреждайте – така, че да можете да я ползувате удобно:
тя всичката да ви бъде винаги достъпна лесно.
В противен случай, ако на вас често ви се налага да „копаете” в нея и нищо да не намирате – тогава всичката ваша информация вие уж я имате, но в действителност я нямате. Всичко, всеки отделен обем информация, формално е във вашия архив – вие все „помните и знаете че го имате”. Но то е „някъде ей тук…”, то ест - в действителност то не е ваше – вие в действителност го нямате!
Тук е много важен примерът със следния
класически разговор между Холмс и д-р Уотсън за организираността и подбора на информация
(не цитирам буквално, а импровизирам по памет, то ест – от преди около почти половин век):
Уотсън пита: Ама действително ли, Холмс, вие не знаете че Луната се върти около Земята, а двете заедно – около Слънцето?
Холмс: За пръв път чувам това сега от вас. Нещо повече! Уверявам ви - сега, след като завършим с вас този разговор, аз ще се постарая акуратно да го забравя.
Уотсън (изумен): Но защо?...
Холмс: Ами защото то просто не ми е нужно.
И тук Холмс му разкрива теорията за човешкия ум, като таван (или склад) с рафтове и чекмеджета. И информацията се събира и подрежда там. Ако обаче тя не се подбира, скоро складът (архивът) ще се напълни с непотребен боклук.
Точно по същата причина и аз не обичам да помня! Моят ум е предназначен за мислене! А не за помнене. А за помнене на мен ми служи моят компютър, или обикновен бележник. След като отбележа нужното в него – аз знам къде да го подредя – така, че в нужния момент да получа от него тази информация, която ми е нужна. Нима е по-умно да затормозявам с нея своя ум?...
Ето защо на мен ми звучи много глупаво израз от рода на „Ааа, тоя е страшно умен! Той знаеш ли колко неща помни?”… Умно, според моето разбиране, не е това: да помни, а умно е – когато човек държи ума си свободен и го използува по предназначение: да мисли.
- Особено важно: да бъдете смел! Да не ви плашат никакви препятствия, човешко мнение и др – нека да не ги изреждам. Тази смелост е основната причина, поради която Холмс често върши действия, които за околните изглеждат външно като странни, а понякога - даже като безумие. Но той пет пари не дава за „данък обществено мнение”, а върши това, което е започнал, защото това е пътят, по който той може да придобие информацията която му е нужна за да разкрие този или онзи случай. (изключват се, разбира се, неморални действия!)
- И най-важното – да знаете винаги че:
- За истинния изследовател няма неудобни трудни или тежки задачи! Има само такива, с които той още не се е захванал!
Както казах още в самото начало на Предговора към
„Апология на Светото Православие” -
Светата Православна Вяра
(само тя и НИКОЯ друга!)
- не може да противоречи на науката
- както и не може да НЕ Е в противоречие с лъже-науката (!) защото:
а) Науката – това е верният и точен резултат, плод, от правилните изследвания, които е извършил човешкият разум!
б) А Светата Православна Вяра – това е което на човеците Свише е открил Абсолютният Бог, Който е създал този човешки разум!
Е, къде другаде ще се дяна аз,
ако в хода на всички и всякакви мои изследвания, верно точно и правилно използувам този мой разум?...
Току-що – за
Светата Православна Вяра
(само тя и НИКОЯ друга!)
- направих едно декларативно изказване, от което знам, че някои ще кипнат и ще го определят като „фанатизъм”.
Но те са само празни бърборковци, които използуват думи, чието значение не им е известно. За изясняване на понятията и тяхното значение добре е внимателно да се прочете студията „Догмат и догматичност на нещата. Лъже-догмат идогматизъм”.
А който не я прочете,
- той няма да знае дори значението на думите които употребява. Например на думата "фанатизъм" - ще я употребява, а няма да знае какво означава тя.
- той няма да има представа например дори за такива фундаментални неща, като това – какво е наука, КАК се прави тя и на основата на какво се строи въобще научно познание, каква е разликата между наука и лъженаука и КАК да се разкрива и различава едното от другото.
Индуктивният метод – този на дисциплинирания ум и на желязната логика – е удивителен метод!
Човек, който действително обича Истината – ще го обикне!
И все пак, този изумителен метод не е повсеместно и безгранично приложим. Той си има своите граници и сфера на приложение.
Той е като Самурай, който служи честно и самоотвержено, а след като стигне до границите на своите възможности – казва:
- „До тук служих,
Господарю, - самоотвержено! Пазих ви от атаки
и от ляво и от дясно – и от всякакъв враг.
Но тук моите възможности се изчерпват и аз приветствам и се покланям на това,
което признавам като по-висше!”
и от ляво и от дясно – и от всякакъв враг.
Но тук моите възможности се изчерпват и аз приветствам и се покланям на това,
което признавам като по-висше!”
– когато в свое време стигнах до „последната спирка”
– когато индуктивният метод и желязната логика изведат пред цялостната картина
- когато виждаш вече целият „пъзел” сглобен и без нито една липсваща част
- тогава индуктивният метод и желязната логика приключват своето служение и честно признават своето безсилие да те водят по-нататък.
То ест:
а) те те извеждат до тук, дават ти свидетелство, че именно това е картината
б) но те не могат да ти помогнат - чрез тях самите - да съзерцаваш картината в нейната пълнота и цялост!
Именно тук на помощ идва друг вид мислене – интуитивното! То ти позволява да се пренесеш мигновенно „вътре” в самия обект, или да го съзерцаваш отдалечено и в цялост
- без за това да е нужно да извършваш някакви логически действия!
Интуитивното мислене не бива да се отъждествява с вяра! Подобно заблуждение срещаме в Интуитивизма на Бергсон. Не! Тук говорим за интуитивно мислене! Нарича се още
Образно мислене.
- С интуитивното мислене художникът „обмисля” своята картина (а по-точно – съзерцава образите – съпоставя ги предпочита ги или ги формира итн…) и така я съвършенства. И именно с интуитивното мислене ние разбираме че:
- ЦЯЛОТО действително е по-голямо от всички негови части взети заедно!
Логическото мислене, индуктивният метод не са способни да познаят това.
- Тук Самураят с чест извършва поклон -
и отстъпва своето място на това
което и той самият признава за по-висше!
+ Свещеник Йоан (Василевски)
_____________________________
© 2010, + Priest John (Vasilevski) - Author, All rights reserved!
© 2010, Aikaterini Psomiadou - Publisher, All rights reserved!
– когато индуктивният метод и желязната логика изведат пред цялостната картина
- когато виждаш вече целият „пъзел” сглобен и без нито една липсваща част
- тогава индуктивният метод и желязната логика приключват своето служение и честно признават своето безсилие да те водят по-нататък.
То ест:
а) те те извеждат до тук, дават ти свидетелство, че именно това е картината
б) но те не могат да ти помогнат - чрез тях самите - да съзерцаваш картината в нейната пълнота и цялост!
Именно тук на помощ идва друг вид мислене – интуитивното! То ти позволява да се пренесеш мигновенно „вътре” в самия обект, или да го съзерцаваш отдалечено и в цялост
- без за това да е нужно да извършваш някакви логически действия!
Интуитивното мислене не бива да се отъждествява с вяра! Подобно заблуждение срещаме в Интуитивизма на Бергсон. Не! Тук говорим за интуитивно мислене! Нарича се още
Образно мислене.
- С интуитивното мислене художникът „обмисля” своята картина (а по-точно – съзерцава образите – съпоставя ги предпочита ги или ги формира итн…) и така я съвършенства. И именно с интуитивното мислене ние разбираме че:
- ЦЯЛОТО действително е по-голямо от всички негови части взети заедно!
Логическото мислене, индуктивният метод не са способни да познаят това.
- Тук Самураят с чест извършва поклон -
и отстъпва своето място на това
което и той самият признава за по-висше!
+ Свещеник Йоан (Василевски)
_____________________________
© 2010, + Priest John (Vasilevski) - Author, All rights reserved!
© 2010, Aikaterini Psomiadou - Publisher, All rights reserved!
